Кратък исторически преглед:

Според официалната документация на Verein für Deutsche Schäferhunde (Обединението за немски овчарски кучета – “SV”) със седалище в Аугсбург, Германия, като член на Verband für das Deutsche Hundewesen (VDH, Немския клуб на любителите на кучета),”SV” и като основополагащ клуб на породата е отговорен за породния стандарт на Немската овчарка. Установен при първото Общо събрание във Франкфурт на Майн на 20 Септември 1899, според предложения от A. Meyer и Max von Stephanitz и в допълнение на измененията от 6-тото Общо събрание на 28 Юли 1901, 23-тото Общо събрание в Кьолн на 17 Септември 1909, срещата на Изпълнителния Борд и Консултативния Борд във Висбаден на 5 Септември 1930 и срещата на Развъдната комисия и Изпълнителния борд през 25 Март 1961, били решени ревизии в рамките на срещата на Световния съюз на обединенията за немски овчарски кучета (WUSV) на 30 Август 1976. Ревизии и каталогизирани мерки били решени с Позволителната Резолюция, чрез Изпълнителния борд и Консултативния борд от 23/24 Март 1991, изменени чрез Федералната конвенция от 25 Май 1997 и 31 Май/1 Юни 2008.
Немската овчарка, чието методично развъждане започва през 1899, след основаването на обединението, се селектира от централната и южна разновидности на немските пастирски кучета, съществуващи по това време, с крайна цел създаване на работещо куче, предразположено към големи постижения. За да се постигне целта, е определен породния стандарт на Немската овчарка, който е свързан с физическата конституция, както и с чертите и характеристиките.

Външен вид

Немската овчарка е средно на ръст куче, леко удължено, здраво и добре замускулено, със сухи кости и като цяло, стегната структура.

Важни пропорции

Височината при холката е 60 до 65см за мъжките кучета и 55 до 60см за женските. Дължината на тялото надвишава височината при холката с около 10-17 %.

Характер

Немската овчарка трябва да е добре балансирана(със силни нерви) по отношение на характера, със самочувствие, напълно естествена и (с изключение на предизвикани ситуации) с добра природа, както и внимателна и с желание за изпълнение. Трябва да притежава инстинктивно поведение, устойчивост и сигурност в себе си, за да бъде подходяща, като компаньон, пазач, служебно и пастирско куче.

Глава

Главата е клиновидна и пропорционална на тялото (дължина около 40% от височината при холката), без да бъде закръглена или твърде удължена, суха и средно широка между ушите. Погледнато отпред и отстрани, челото е леко заоблено и с никаква или лека вдлъбнатина по средата. Съотношението между черепа и муцуната е 50% на 50%. Широчината на черепа, повече или по-малко, отговаря на дължината му.Черепът (погледнат отгоре) продължава равномерно към гърба на носа, с постепенно свличане, а не рязък стоп към клиновидната лицева част. Горната и долна челюст са силно развити.
Гърбът на носа е прав, всяка вдлъбнатина или изпъкване са нежелани. Устните са опънати и тъмни на цвят.
Носът трябва да е черен.
Зъбите трябва да са силни, здрави и в пълен комплект (42 зъба според денталната формула). Немската овчарка има ножична захапка, т.е. резците трябва да се засичат като ножица, където резците на горната челюст припокриват тези на долната. Клещовидна захапка, недохапка и презахапка, както и по-голямо разстояние между зъбите са дефект. Правата дентална редица на резците също е дефект.Челюстните кости трябва да са силно развити, за да може зъбите да са дълбоко поставени.
Очите са средно големи, бадемовидни, леко скосени и не изпъкнали. Цветът трябва да е възможно най-тъмен. Светли, пронизващи очи са нежелани, тъй като влошават излъчването на кучето.
Ушите
Немската овчарка има изправени уши, средни на размер, те са заострени, като вътрешната част на ухото гледа напред. Купирани и увиснали уши са дефект. Ушите носени назад, при движение или в спокойно състояние не са дефект.
Врат
Вратът трябва да е силен, добре замускулен и без отпусната кожа. Ъгълът спрямо тялото (хоризонтално) е приблизително 45%.
Тяло
Горната линия тръгва от началото на врата през холката и през правия гръб, към леко наклонената крупа, без видимо прекъсване. Гърбът е сравнително дълъг, здрав и добре замускулен. Крупата трябва да е дълга и леко неклонена (приблизително 23 градуса към хоризонтала) и горната линия трябва да се слива с началото на опашката без пресичане.
Гърдите трябва да са сравнително широки, долната част, колкото се може по-дълга и издадена. Дълбочината на гърдите трябва да стига приблизително 45% до 48% от височината при холката.
Ребрата трябва да имат лека извивка; бъчвовидните ребра са същия дефект, какъвто са плоските ребра.
Опашката стига най-малко до скакателната става, но не и след средата на метатарзуса. Има малко по-дълъг косъм от долната страна и се носи отпусната надолу с лека извивка, от където в момент на вълнение, тя се вдига и се носи по-високо,но не над хоризонтала. Оперативни корекции са забранени.
Крайници
Предни крайници
Предните крайници са прави, погледнати от всички страни и напълно паралелни, погледнати отпред. Лопатката и раменната кост са с еднаква дължина и здраво свързани с трупа от мощна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е в най-добър случай 90 градуса, но стига до 110.
Лактите
Не трябва да са извъртяни навън при стоеж или движение, нито пък прибрани навътре. Подрамената са прави, погледнати от всички страни и напълно паралелни помежду си, сухи и добре замускулени. Метакарпуса има приблизително 1/3 от дължината на подрамената и ъгъл от приблизително 20 до 22 градуса спрямо тях. Наклонения метакарпус (повече от 22 градуса), както и “стръмен” метасарпус (по-малко от 20 градуса), влошават възможността за работа, особено издръжливостта.
Лапите са закръглени, с прибрани пръсти и сводести; възглавничките са твърди, но не крехки. Ноктите са силни и тъмни на цвят.
Задни крайници
Позицията на задните крака е леко назад, където те са паралелни, погледнати отзад. Бедрото и подбедрото са приблизително еднакво дълги и формират ъгъл от приблизително 120 градуса. Краката са силни и добре замускулени.
Скакателните стави са добре развити и здрави; метатарзусите са поставени вертикално.
Лапите са с прибрани пръсти и леко засводени; възглавничките са твърди и тъмни на цвят; ноктите са здрави, сводести и също тъмни на цвят.
Движения
Немската овчарка се движи в тръс. Крайниците трябва да са координирани по дължина и ъгли така, че кучето да може да движи задните крайници към тялото без съществена промяна в положенето на горната линия и да достигне до предните крайници. Всяка склонност към презаъгляване на задните крайници, намалява стабилността и издържливостта, вследствие и работоспособността. Правилните пропорции на тялото и заъгляванията на крайниците водят до свободен и разтегнат тръс, който създава впечатление за движения без усилие. Главата изнесена напред и леко повдигнатата
опашка водят до постоянен, гладък тръс, показващ леко извита, непрекъсната горна линия от върховете на ушите, над врата и гърба, до края на опашката.
Кожа
Кожата е (свободна) по кучето,без да образува гънки.
Козина
Космена текстура
Косъм:
Немската овчарка се развъжда във вариантите: грубокосместа, и дългогрубокосместа – и двата варианта с подкосъм.
Грубокосместа:
Покривният косъм трябва да е възможно най-плътен, твърд и плътно прилепнал: къс на главата, както и във вътрешността на ушите, къс отред на краката, лапите и пръстите. По-дълги и гъсти са космите на врата.
На задната страна на краката, покривните косми достигат до карпалната става или скакателната става; те формират умерено иизразени “гащи” по задната страна на бедрата.
Дългогрубокосместа:
Покривният косъм трябва да е дълъг, мек и да не прилепва плътно, с кичури по ушите и краката, гъсти „гащи“ и опашка с гъста., рунтава козина. Къс по главата, включително вътрешната част на ушите, на предната страна на краката, на лапите и пръстите, малко по-дълги и по-гъсти са покривните косми по врата, почти образуващи грива. На задната страна на краката покривните косми се простират до карпалната става или скакателната става и образуват добре изразени „гащи“ по задната страна на бедрата..

Цветове
Цветовете са черно с червеникаво-кафяво, кафяво и жълто до светло сиви петна; чисто черно, сиво с тъмни оттенъци, черно седло и маска. Ненатрапчиви, малки бели петна на гърдите, както и много светло оцветяване на вътрешните части са позволени, но не желани. Върхът на носа трябва да е черен при всички цветове.
Кучета с липса на маска, светли очи, както и с бели петна на гърдите и вътрешните части, бледи нокти и червен връх на опашката се считат за такива с липса на пигментация. Подкосъма е с лек сивкав оттенък. Белият цвят не е позволен.

Размер/тегло

Мъжки кучета:
Височина при холка:60 до 65см
Тегло:30 до 40кг
Женски кучета:
Височина при холка:55 до 60см
Тегло:22 до 32кг
Дефекти
Всяко отклонение от гореизброените характеристики трябва да бъде сметнато за дефект, чиято оценка трябва да е в точно съответствие с нивото на отклонение.
Сериозни дефекти
Отклонения от гореизбраните породни характеристики ,които влошават работоспособността.
дефектни уши: Уши поставени твърде ниско, полуправи уши, уши извити навътре, меки уши
Значителни недостатъци на пигмента.
Силно влошена цялостна стабилност.
Дентални дефекти:
Всяко отклонение от ножична захапка и денталната формула, доколкото не включва елиминиращи дефекти
(виж следното)
Елиминиращи дефекти
а)Кучета със слаб характер и слаби нерви, които хапят
б) Всяко куче, ясно показващо физически или поведенчески аномалии
в) Кучета монорхиди или крипторхиди, както и кучета с очевидно разнородни или атрофирали тестиси
г)Кучета с обезобразени уши или дефекти в опашката.
д) Кучета с малформации
е) Кучета със зъбни дефекти, с липса на:
1 премолар 3 и друг зъб, или
1 кучешки зъб, или
1 премолар 4, или
1 молар 1 или молар 2, или
общо 3 зъба или повече
ж) Кучета с разлики в челюстите:
Недохапка с 2 мм и повече,
презахапка,
клещовидна захапка по цялата редица на резците
з) Кучета с размер, по-голям или по-малък с повече от 1 cм
и) албинизъм
к) Бял цвят на козината (също с тъмни очи и нокти)
л) Дълги прави покривни косми, без подкосъм
м) Дългокосмести (дълги, меки покривни косми без подкосъм, често
разделени по средата на гърба, кичури по ушите, краката и на опашката)
N.B:
• Мъжките животни трябва да имат два очевидно нормални тестиса напълно спуснати в скротума.
• Само функционално и клинично здрави кучета с типичен за породата строеж, трябва да се използват за разплод.

Превод – В. Динчев